Фиданки за озеленяване се произвеждат в съответствие с изискванията на Стандарта за качество на Асоциацията на производителите на декоративни растения в България. Те са в контейнер с размер в зависимост от големината на растението – от два до двеста литра - или извадени на бала след отглеждане в школа.
Характеристиките на декоративните форми се запазват единствено чрез вегетативно размножаване. Основен начин за това е вкореняването на стъблени резници. Резниците са малки части от едногодишните леторасти, които се засаждат и отглеждат при подходящи условия до формиране на нова коренова система. Необходимото време за вкореняване е от един месец и достига една година. Най-бързо се вкореняват резниците от някои храстови видове. След като кореновата система се развие достатъчно, младите вегетативни фиданки се засаждат в саксии или контейнери за доотглеждане, където достигат стандартен размер и добре развита коренова система.
Някои видове и техните декоративни форми не могат да се размножават чрез вкореняване на резници. Тогава най-често се практикува присаждането като начин на вегетативно размножаване. При този начин на размножаване вегетативната фиданка се състои от два компонента – подложка и присадник. Подложката е най-често семенна, по-рядко вегетативна фиданка на възраст от 1-2 до няколко години. По-възрастните фиданки се използват за възпроизводство на кълбовидни и плачещи форми, при които срастването на компонентите се прави на височина над 2 метра. За развитие на присадника и формиране на подходяща корона с необходимите декоративни качества са необходими от две (кълбовидна акация и кълбовиден шестил) до над десет години (например сребристите форми на бодливия смърч, т.н. „сребрист смърч“).
Чрез посев на семена се произвеждат декоративни фиданки от биологични видове – явори, ясени, липи, обикновена бреза, бял и черен бор, обикновена ела и др.
Фиданките достигат подходящи размери за използване след различен брой години, но не по-малко от две. Най-кратък е производственият период на някои храсти.
При нарастването на фиданките е необходимо да им се осигурява необходимия растежен простор. Ако те са в контейнер, това става чрез изваждане и презасаждане в контейнер с по-големи размери. Ако фиданките се отглеждат в школа (на свободен корен на полето), те се изваждат с коренова бала почва и се презасаждат на по-голямо разстояние помежду им. Преместването на фиданките за доотглеждане от едно място на друго се нарича пикиране. В производствения процес всяка фиданка се пикира 2-3 пъти през няколко години.
Тъй като са произведени и отгледани при естествени условия, всички растения са адаптирани към почвено-климатичните условия. Извършени са всички необходими резитби за оформяне на стъблото, короната и кореновата система.